СТИХ

И всяка дума трябва да тежи.

Да бъде като самородно злато ...

Душата ми умира сред лъжи.

В сърцето ми угасва светлината.

Потрепват устни.

А не чувам глас.

И не един приятел си отива.

Но истината пак е между нас.

Дори разпната,

тя остава жива.

И всяка дума трябва да тежи ...

Не продължавай своето безумие.

Не казвай нищо.

Или пък кажи

научените от децата думи ...