РАДОЙ  РАЛИН:

ДАЛНОВИДНОСТ

 

Когато времената станат грозни

и се изплаши всяка свобода,

тогава нека станем несериозни!

Ще бъдеме спасени от беда.

 

Не се шегуват звяра и злодея.

Ненужно е да плачем и да спим.

Прости ни наша слънчева идея,

ний трябва някак да те съхраним.

 

СТИХ

 

И всяка дума трябва да тежи.

Да бъде като самородно злато ...

Душата ми умира сред лъжи.

В сърцето ми угасва светлината.

Потрепват устни.

А не чувам глас.

И не един приятел си отива.

Но истината пак е между нас.

Дори разпната,

тя остава жива.

И всяка дума трябва да тежи ...

Не продължавай своето безумие.

Не казвай нищо.

Или пък кажи

научените от децата думи ...

ПОЛ ГИМАР: ...Пожела да умреш. Явно животът не е създаден за младите хора. От него те искат луната, а той може да им даде само коравата земя. Те понасят живота, понякога го обичат – докато не го познават, - съчиняват си го, за да го пригодят към себе си, но илюзията е кратка. Когато си дадат сметка, че този, мечтан от тях живот, е изчерпил по-голямата част от благата, които те искат от него, обзема ги меланхолия. Нито е лесно, нито е приятно човек да се промени, още повече, че човекът се променя в обратна посока – от пеперуда се превръща в гъсеница – и че перспективата да си изгубиш крилата и да трябва да свикнеш да пълзиш не предизвиква въодушевление. Тогава човек казва “не”, блъска се в решетките на своята клетка. Ти се блъскаш твърде отдавна в острите ръбове на действителността, трябваше най-после да се примириш. Защото няма по-тъжно нещо от ангел, изгубил крилете си. Ти не ме обичаш, а аз пък те обичам и искам да изясня две-три неща, които са ми на сърцето. ...Първо, да сложим край на мита за младостта – царствена, сияеща, щастлива. Щастливата младост е измислена от старите хора. Няма млад поет, който да е възпял нещо друго, освен неувереност, непригодност към живота, смущение, отчаяние и едва на известна възраст ще започне да възпява очарованието на зелената трева. Малцина са онези, които имат смелостта на Низан да пишат: “няма да позволя никому да твърди, че най-хубавата възраст на живота са 20-те години”. ... Ти ненавиждаш сегашните ми приятели, избягваш даже да мислиш за тях, освен с намеци, бунтуваш се, че си паднал. Укоряваш ме за прекалено “гъвкавия” ми характер, за отвратителната ми благосклонност и универсалната ми търпимост. Аз имам нужда от човешката топлота. Високомерната самота не ме привлича. Ако щеш, не ме привлича вече. Разбрах, че приятелството не е толкова състояние на чувствата, колкото взаимно прощаване и внимание, общност на придобитото в самото приятелство. Аз искам приятелствата да са трайни, а не да изгарят като светкавица: с приятелите споделяме тихи емоции и аз нямам никакво намерение да ги съдя. Вярно, така човек може да се изложи, но пък няма да изгаря от излишни вътрешни мъчения. Установявам също, че нахалната ти ангелска чистота те кара да се затваряш в съжаление и самота. Аз пък бих искал да избягвам такива състояния, защото в противен случай, както ти сам казваш, есента ще е студена.

СТИХ

 

Дойдох днес болката ти да отнема.

Сега по-малко те боли, нали?

По-леко тъй ще носиш твойто бреме,

когато с мен го споделиш.

 

Защото то през моето сърце минава.

Виж, през прозореца вън лъч слънчев грей.

Ти дай ръка. За твое здраве

сърцето песничка ще ти изпей.

                                         Виринея Вихра

  Да се занимаваш с обичаната от теб работа означава, че е налице основната предпоставка да постигнеш изобилие в живота. 
                                                                                                                         Уейн Дайър

Уди Алън:

Да можеше Господ да ми даде знак! Като ми направи голям депозит в швейцарска банка.

МОИТЕ  ЛЮБИМИ  ИЗРЕЧЕНИЯ

 

Аристотел:

+Най-трудно се мълчи за онова, за което не трябва да се бъбри.

+Приятелят на всички е приятел на никого.

+Който се придвижва напред в знанието, но изостава в нравствеността, той върви повече назад, отколкото напред.

+Нищо не остарява толкова бързо, колкото благодеянието.

+Не обича онзи, който не обича завинаги.

+Остроумието е дързост, получила образование.

+Душата на дружбата е равенството.

+Свободно да прилагаш своя талант – това е истинско щастие.

Цанко Церковски – из “Поръката на едно птиче”:

За преминалото да не тъжиш!

За невъзможното да не се трудиш!

Което не разбираш, не го вярвай лесно!

РАЗМИСЛИ  ЗА  ЩАСТИЕТО

/По Петър Димков/

 

“Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е освободен от всички свои желания и странични мисли. Богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло, не могат да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири. Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разглеждаме съвременния живот, гледаме дърветата и казваме: ако тия дървета биха станали хора, ако всички птици, биха станали хора, ако всички риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на Земята? Вие се благодарете, че растенията не могат да станат хора; благодарете, че животните не могат да станат хора; благодарете, че и птиците не могат да станат хора и благодарете, че вие самите сте станали хора. Защото, до известна степен, растенията спират щастието. Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, постигат го заради птиците – заради цялото битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастия – защото всичко това се примирява.”

“Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективно съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие.”

“Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, където никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде да търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата – на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее.”

“Всеки, който работи за общото благо, е на добрия път. Защото човек сам за себе си е малък. Човек е прекалил в своя индивидуален живот, макар че тоя живот е мярка, с която могат да се измерват постиженията. Той е стигнал до крайния предел. Наистина, индивидът е крайният предел но Божиите творения в света. Той е една мярка. Но ако с тази мярка човек започне да мери всеки ден и постави себе си в условията на света, инщо няма да му дадат! Ти не мисли, че с богатство можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито, че със силата си можеш да бъдеш щастлив! Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив само, ако всички те разбират и те обичат. Под думата “щастлив” разбирам самоедно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се сизпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището.”

                                                     Беинса Дуно